Наскоро ми разказаха една доста показателна и грозна история. Разказа ми я близък човек, така че вярвам, че е било така. Главните действащи лица са:
1. Бизнесдама, престъпила някои закони.
2. Длъжностни лица, проверяващи въпросната госпожа и естеството на нейния бизнес.
3. Разследващи журналисти от голяма национална медия.
Хората, описани в точка 1 и 2 се срещат в офиса на госпожата и си приказват за бизнеса, живота, санкциите, които се прилагат спрямо провинилите се и т.н. Тя съвсем човешки се съгласява да си плати глобата и да се поправи.
През това време нахалните журналисти нахълтват в стаята и започват да крещят и обвиняват жената. Тя ги моли да не снимат и им казва да почакат докато свърши срещата и с длъжностните лица. Те крещейки се изнасят. След малко журналистите започват да блъскат по вратата, да викат, да обвиняват и да хвърлят най-грозни клетви върху клетата госпожа. След като отново ги моли да изчакат мъничко, тя започва да се притеснява видимо и съответно се обажда на съпруга си. Той идва бързо, слава богу!
След още пет минути вратата бива разбита и отново връхлитат нахалните драскачи. Госпожата припада и не може да дойде в съзнание, дори 15 минути след като е дошла и линейката. Докторите (Благодаря ви, че ви има!) се борят за живота и с всички сили и успяват да я върнат на мъжа и и децата и.
Какво щеше да стане ако не бяха успели? Трябва ли да сме толкова злобни и нагли за да успеем в работата? Това ли е начинът да се издигнем? Нужно ли е да притесняваме останалите хора и да ги плашим до смърт, само и само да успеем да представим на шефа апетитна статия? Колко трябва да си виновен пред света за да заслужиш да ти причинят това?
Зная, че този род журналисти живуркат на всякъде по света. Но това, някак си, не ме успокоява! Боже опази!
P.S. Подчертавам обаче, че изключения има и в тях е спасението.
Може и от НОВА да са били. И те се мислят за мъченици на истината.
Продават рекламното време, европееца е доволен от това, което му покажат и напишат - мирно и тихо до следващия брой... емисия :)
Вярно, големите черни заглавия са или платени или в тях е вложена огромна творческа фантазия, но не можем да си отречем и добрите журналисти :)
Хубав ден и по-малко грижи ви пожелавам на всички! :))))
