Студено е. Краят на Октомври. 16:11. Тази нощ смениха времето. Чувствам се сякаш е 15:11. Обяснимо е. Докато налучкам буквите на клавиатурата на лаптопа, стана 16:12. Заблеях се в телевизора и хоп оказа се 16:22. Дават „Запознай се с нашите”, което ме накара да се запитам „Защо не харесвам котки?”. Истината е, че нямам представа, а и няма значение. Важното е, че искам да напиша нещо истинско, нещо важно и запомнящо се.
Сърцето ми бие неравноделно. Сигурно е от кафето. Много обичам кафе. Особено харесвам кафе от кафеварка, черно, без захар. Пия го бавно и в големи количества. Мисълта ми също е неравноделна, ту гладка и ясна, ту се къдри като стара шевица. Иска ми се да напиша книга. Нямам никаква идея за тематика и сюжет.
И друг път ме е избивало на писане. Само веднъж поводът за това е бил добър обаче. Обикновено редя безмислици, когато съм напрегната или тъжна. Явно пак съм в такъв момент.