Блогът на babs :: Момичета, животът е много готин понякога :)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.02.2007 16:57 - Момичета, животът е много готин понякога :)

Прочетен: 968 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 19.02.2007 17:07

    Не бях писала в блога отдавна. Нищо хубаво не ми хрумваше. Случваха се и добри и лоши неща, но нищо интересно. Тези изпити и тази работа ми завзеха живота отвсякъде. А и момчето ми си иска неговото време и внимание!
   Около Св. Валентин пак беше някакъв ад и разни любовни настроения вилнеят. Все си казвам, че няма да го празнувам този празник, ама нейсе, така се налага. Ама от сега нататък ще празнувам на 15-ти. Тогава е спокойно и по кръчмите има места. Тази година ни задраскали от списъка с резервациите и падна един купон. Тичане по заведенията и се целуване на сервитьорски крака докато ни намерят местенце. Абе едно нервно и непразнично такова, но поне пийнахме и хапнахме. ;) Уф, отплеснах се!
    Аз много си го обичам моето момче, обожавам го даже! Днес ми звънна един тип, който много харесвах преди години. Бяхме гаджета два месеца и беше страхотно. Той ми каза обаче, че колкото и да го кефя не може да бъде само с мен, иска да бъде и с други жени. Та ако искам да остана с него, много ще се радва, но трябва да приема и другите. Аз, нали съм си старомодна, му отказах щедрата оферта и с голяма мъка в сърцето се разделихме.
    Оттогава изтече много вода - целият Ниагарски водопад! Виждали сме се няколко пъти на Лодки и в Билкова и това е. Винаги съм изпитвала уважение към този човек, защото не ме излъга, каза ми какво иска и ми даде шанс да избера, а не да се окажа излъгана. Запазихме най-хубави чувства. И ето сега ме потърси. Помислих, че иска да му свърша някоя работа (понеже работя на такова място, че бих могла). Но, с огромно удивление разбрах, че иска просто да ме види, да изпием по бира. Много се зарадвах, ама много! Някак заровеното ми женско самосъзнание се посъбуди. :)) Хихи
    Няма да се срещна с него - няма да е честно спрямо моето момче. Не съм такава! А освен това, и малко ме е страх да не се развали "хубавото". Обаче, съжалявам! Човекът си заслужава едно питие.
    Изпях си сладката мъка. Сега съм по-добре. Хайде, гмуркам се обратно в познатото и любимо "сивкаво-розово"!

Нагоре