Цяла сутрин си мисля за една бобена чорбичка - от смилянски бобец - ама много вкусна, с една сладка бяла пърленка! Вкуснотийките си ги поръчваме в офиса от разни заведения (понеже работя на много забито място). Та мисля си аз за топлия сиво-кафяв еликсир, с голееееми обли бобени зърна и работният ден ми се вижда някак по-ведър, някак по-къс. Мисля си, пийвам си кафенце и си работя по екселските файлчета в очакване на бобеното угощение. Идва доставката! Всички колеги се хвърлят върху храната и се борят като опълченците на шипка с нея, и един с друг. Аз си седя, чета новините в нета и чакам с усмивка да настъпи моя час, да дойде реда ми на масата за хранене. Ставам и с треперещи колене се насочвам натам, поглеждам списъка с гозбите и ооо ужас вцепенявам се ... БОБЕНАТА ЧОРБА Я НЯМА! Въобще не била поръчана - колежаката я пропуснала. Денят ми се превърна в тягостен и протяжен, обикновен, сив работен ден (нищо, че утре е почивка). Няма го бобеца, няма радост! Сега давай, тегли на празен стомах. Еееех :)

Съчувствам ти :)

какъе подъл византийски номер са ти скроили....вече ти поръчвай храната, така няма начин да те прекарат ;-)

но ще се въздържа отпоръчването - 30 човека сме! ами ако взема и аз да объркам нещо - после на мен сол ще ми трият ;) хехех